ПРОХОДЪТ ХЕЛФАЙЪР
Сутринта след закуска тръгваме отново по програма. Като начало ще посетим един мемориал, свързан с Железницата на смъртта. След това ни очаква екшън-преход през джунглата с водачи от местно племе и обяд някъде там. Накрая ще се повозим на влак и ако остане време ще разгледаме още един водопад. Богат и амбициозен план, който изисква точност и експедитивност.
Разпределяме се в два минивана и тръгваме в 8:00 от хотела. Петнадесет минути по-късно сме пред мемориала „Хелфайър”.
Ще започна с малко по-подробни разяснения за Железницата на смъртта, защо се е появила, как е построена и защо толкова много хора са загинали при строежа.
ЖЕЛЕЗНИЦА ДО БИРМА
През декември 1941 г. с японската атака над Пърл Харбър и инвазията на Малайския полуостров започва Тихоокеанската война. По средата на 1942 японските войски се сражават срещу англичаните в Бирма като тяхната цел е инвазия към Индия. За да поддържат войската си там, те имали нужда от по-надежден път за доставките си, отколкото морския покрай Сингапур и Рангун. Така решават да построят 415-километрово железопътно трасе през джунглата и планините от Тайланд до Бирма.
СТРОЕЖЪТ НА ЖЕЛЕЗНИЦАТА
За да построят железницата, японците мобилизирали международна работна сила от приблизително 250 000 азиатски работници и над 60 000 военнопленници от Австралия, Великобритания, Холандия и САЩ. Строежът започнал едновременно от двата края – от южна Бирма през октомври 1942 и приблизително по същото време от Тайланд. На 16 октомври 1943 г. работещите от двете страни на линията се срещнали при Конкоита в Тайланд.
Работниците не са разполагали с почти никакво модерно оборудване. Повечето дейности са били извършвани ръчно. Скалите са разбивани с чукове и кирки, а камъните изнасяни на гръб в кошове. Повечето мостове са направени от дърво, отсечено в джунглата.
През април 1943 г. ритъмът на работа бил форсиран значително, за да бъде спазен срокът за завършване през август същата година. На работниците били наложени наказателни трудочасове и се работело и нощем. Светлините на газовите лампи, с които осветявали строежа, придавали адски вид на местността Коню, където се изсичал най-големият скален пробив за линията. Така името на този проход някакси естествено станало Хелфайър (адски огън). Ускорената работа и нечовешките условия на труд, болестите и недохранването коствали хиляди човешки животи.
В периода декември 1943 г. до август 1945 г. около 220 хиляди тона военни доставки са били транспортирани по линията. Съюзническите атаки са възпрепятствали експлоатацията, но тя не е била спряна. В наши дни са възстановени и се използват 130 км от трасето – от гара Нон Пладук до Нам Ток.
ЦЕНАТА
От 60 хиляди съюзнически военнопленници, работили на строежа на линията, 12399 са загинали. Между 70 и 90 хиляди цивилни работници също се счита, че са умрели. Причините, както стана дума, са липсата на пълноценна храна, напълно неадекватни медицински грижи и понякога бруталното отношение на пазачите. Ориз с малко сушени зеленчуци и сушена риба е било основното меню на военнопленниците. Болестите са били разнообразни и са включвали малария, дезинтерия, холера и тропически инфекции.
След приключването на войната оцелелите военнопленници били върнати в Сингапур, където били лекувани и възстановени бързо. Психическите травми, обаче, останали за цял живот. Телата на загиналите били погребани в Тайланд, а на американците – върнати в САЩ.
Възстановяването на прохода Хелфайър и превръщането му в исторически паметник става благодарение на оцелял австралийски военнопленник – г-н Том Морис. През 1984 г. той се връща в Тайланд и локализира прохода в местността Коню (Хелфайър). Успява да убеди австралийското правителство да подпомогне проекта и основава фондация за целта. През 1994 средствата за мемориала са събрани и той е открит за посетители на 25 април 1998 г.
Тръгваме по стълби надолу към мястото, където е минавала влаковата линия.
Мястото е разчистено, линията липсва, но се вижда как са изсечени скалите, за да се проправи път за нея.
Хелфайър е най-големият проход по цялото трасе.
Ето и газовите бамбукови лампи, с които са си светели нощем работниците и от които произлиза наименованието му.
В някои случаи, където е било възможно, са използвани вагонетки за изнасяне на раздробената скала.
Връщаме се по обратния път. Мястото сега изглежда прекрасно, но какво ли е било по време на строежа…
