ЖЕЛЕЗНИЦАТА. ДА СЕ ПОВОЗИМ!
На гара Нам Ток пристигаме около 10 минути преди да тръгне последният влак за деня. Това е последната спирка на 130-километровия участък, който е в експлоатация. Цялото трасе от 415 км на „Железницата на смъртта”, което е функционирало по време на войната, не би могло да бъде пуснато повече, тъй като години след това някъде по средата е било залято от езеро и линията останала под водата.
Всеки би могъл да си купи билети и да се качи на влака. За нас това е начин да разгледаме местата, покрай които минава линията на смъртта. Зад къщите като фон е планина с формата на легнала бременна жена.
Линията минава през тесни просеки в растителността и скалите и както си вися по прозорците да снимам, на няколко пъти храстите ме наказват… Не е добра идея да стърчиш от прозореца навън.
Във вагона е жега, но предвидливо са сложили вентилатори. Ако ме питате – не, не се моля на вентилатора. Просто Веско така ме е хванал в кадър.
Подминаваме спирка Там Красае, след която следва класически дървен мост. След като преминава по моста, влакът спира и слизаме. Идеята е да се върнем пеша по линията до предишната гара.
Добре, че някой умен човек се е сетил да сложи метални плочи по средата на линията, за да можем да стъпваме безопасно. Преживяването е емоционално – ами ако дойде влак? Къде ще се крием?
Влак няма да дойде, защото, ако си спомняте, хванахме последния.
Поглеждайки назад виждам как линията минава все едно стъпила върху скалата, за да заобиколи завоя на пълноводната река Куай Ной.
Ходене извън металната пътека не се препоръчва – кракът ви може да попадне между траверсите.
Малко преди спирка Там Красае в скалата има пещера, която е превърната в храм със статуя на Буда вътре.
След светилището следва перонът на гарата.
Някъде тук би трябвало да ни чакат минивановете, но преди да тръгнем искам да покажа за финал линията на смъртта отново. Гледката е красива!
Какво остана? От тук тръгваме към хотела в джунглата за последна нощувка. Имаме малко време преди слънцето да залезе и ще спрем да разгледаме още нещо интересно по пътя.
ВОДОПАДЪТ САЙ ЙОК НОЙ
Като един финал на деня решаваме да видим мястото, на което са снимани някои сцени от филма „Ловецът на елени”. Съвсем близо е до пътя към хотела и не ни коства нищо да спрем за малко. Водопадът е популярна местна дестинация, а водите му се вливат директно в река Куай ной.
До самия водопад се стига по бетонна пътека. Култивирана работа!
Изтръпнах като видях как местни деца се забавляват, правейки салта със скок във водата. Нима има нещо по-страшно от нашето въображение!
Други си правят пикник в гората наоколо. Защо не!
На излизане спираме да си напазаруваме разни местни снаксове. Не знам колко са полезни, но сме длъжни да опитаме от всичко.
След дълъг и емоционално наситен ден пристигаме в хотела, където кротко и търпеливо ни очаква басейна.
На следващия ден напускаме района Канчанабури и ще се отправим обратно към Банкок. По пътя ще спрем да разгледаме едно от най-красивите места в цял Тайланд. Някои вече знаят кое е то, а останалите ще трябва да проявят малко търпение.
